Често задавани въпроси

---

Каква е разликата между психолог, психотерапевт и психиатър?
Напоследък все по-често ми задават въпроса каква е разликата между психолог, психотерапевт и психиатър? Ще се опитам да обясня накратко.
   Всеки човек е изпитвал трудности при вземане на решение, в общуването, в отношенията си с близките. Всеки от нас познава чувството на страх и усещането за тревога и потиснатост. Но кога тези или други емоционални състояния са нормални и адекватни и кога е нужно да се потърси помощ? И към кого да се обърнем – към психиатър, към психолог или към психотерапевт?
   Има различни заболявания и психичните заболявания са едни от тях. Те са като всички останали. Ето защо не е добре да правим от тях трагедия или фарс. Психично болните хора в нашето, като че ли порядъчно и претендиращо за толерантност общество, са прокудени и никой не мисли, че самият той може да се окаже в подобна ситуация. Защо обществото отхвърля тези хора? Много просто: от страх. Неизвестността плаши, а психичните заболявания са тайна, която учените от години разгадават. Да се демонстрира този страх е признак на слабост. Много по-лесно е да се прикрие зад маската на презрението или отвращението.
   Културата на един народ не се определя само от литературата и изкуството, а и от отношението на обществото към хората с психични проблеми. И ако такива диагнози като шизофрения или маниакално-депресивна психоза предизвикват у нас отрицателни емоции, значи с нашето общество нещо не е наред.
   Странностите в поведението видения, гласове, тежки пристъпи на депресия и панически атаки са повод да потърсим помощ от психиатър. За да се постави диагноза на психичното заболяване, не е достатъчен нито собственият ни, нито чуждият житейски опит – за това е нужен лекар, и то психиатър. Той е човекът, който назначава медикаментозната терапия. Липсата на навременно и пълноценно лечение може да има печални последици.
   За разлика от психиатъра, психологът се занимава със съвсем други неща. Понеже не е лекар от него не трябва да се очаква медикаментозна помощ. Той разрешава вътрешните конфликти и междуличностните проблеми. Играе ролята на консултант, но не е добър този психолог, който дава съвети на клиентите си. Съветът е винаги нож с две остриета, защото не можеш да изпълниш тези съвети вместо клиента, а трябва да направиш нещо за него. Психологът има за задача да изясни ситуацията, да покаже каква е „обективната страна“ и как се проявява тя. Хората обикновено не забелязват как правят някои грешки и не могат да преценят правилно ситуацията. Психологът задава такива въпроси, чрез отговорите на които клиентът сам да си направи изводите. Ако грешките са довели до възникването на тежка психологическа криза, проявяваща се в натрапчиви мисли, в мъчителни преживявания, в продължително понижено настроение, в страхове и тревоги, в раздразнителност и нарушение на съня, ако са се появили пристъпи на главоболие, слабост, сърцебиене и т.н., то психологът вече не може да помогне – тук е нужен психотерапевт. Психологът има и друга важна функция: да прави психологическа диагностика. С помощта на така наречените „специални тестове“, той измерва паметта, вниманието, мисленето и т.н., определя личностните черти и особеностите на човешката психика.
   Има такива психологически моменти, които човек трудно осъзнава. Те настъпват тихо, незабелязано. Човек започва да ги усеща впоследствие, а не веднага. Например може да си мисли, че има проблеми с работата си – че тя „не е за него“, че той „няма да се справи не нея“, че „се изморява“; или за семейния си живот – че „не върви както трябва“, че той „е виновен за нещастията на близките си“, че „няма защо да живее повече, след като децата му са пораснали“. Всички тези усещания и мисли не са нищо друго, освен неговия предишен свят, но погледнат през „депресивни“ очила. Подобни усещания са само усещания, а не обективната оценка на действителността И затова тези оценки не са причина за пониженото настроение и песимистичните представи за бъдещето, а тяхното следствие. В такива моменти е нужно да се потърси помощта на психотерапевта. Неговата работа е най-сложна, ако я сравняваме с работата на останалите специалисти, чиято професия започва с прословутото „психо“. Може би ще попитате защо най-сложната? Психотерапевтът лекува човека, като използва собствените му сили. Налага му се да убеждава своя клиент, че у него има възможности, с които той може конструктивно и ползотворно да подобри качеството на живота си. Психотерапевтът се бори с навиците на клиента си, например: трябва да смени формулировката от традиционната позиция на невротика: „Светът е лош!“ с формулировката: „Имам проблеми с начина на мислене, което може да се реши и тогава светът ще престане да ми се струва толкова ужасен и несправедлив“. Психотерапевтът не лекува с таблетки, а с психотерапевтични средства. Ето защо на него му се налага да разчита на добрата воля, съзнателността и здравата мисъл на клиента си, на неговата конструктивност и готовност за сътрудничество. И този, който не е психотерапевт може само да предполага колко е трудно това. Проблемите на повечето клиенти са свързани с факта, че им липсва здрава мисъл и проявата на каквато и да е воля. Това е поради дълбочината на вътрешния конфликт, който е станал причина за развитието на съответния психологичен проблем.
   Потенциалните клиенти на психотерапевта и психолога трябва да помнят следното: ако ви се струва, че целият свят около вас е лош (или някои негови аспекти са непоносими), не бързайте да се обръщате към лекар, но ако мислите, че в този свят вие сте най-лошите от всички, забавеното посещение при психотерапевта и психолога само ще усложни състоянието ви.



Как да изберем правилния психолог, психотерапевт?
След като веднъж решите да потърсите професионална помощ, вие трябва да се справите с въпроса какъв психотерапевт или психолог-консултант да посещавате. Няма отговор, който да е правилен за всеки. По-скоро изборът на психолог или психотерапевт е един пример да следваме естествените си наклонности.
   Добре е да се срещате с професионалист, защото поверявате вашето съществуване на други хора. Вие желаете добре обучен и обвързан с принципите на етичните стандарти човек. Въпреки, че аз съм психолог и психотерапевт, често ми се налага да препоръчвам на моите клиенти консулт с други специалисти работещи в областта на психичното здраве -  социални работници, психиатри или други медицински лица. Всички тези професии, в крайна сметка, изискват степен от университета и държавен лиценз.
   Изключително важно е да намерете психолог или психотерапевт, с който да се сработите емоционално. Вие желаете някой, който е сърдечен и ви приема и ви кара да се чувствате сигурни. Вие желаете някой, който е състрадателен и ви разбира. Вие желаете някой, който да изглежда искрен и на който може да разчитате. Вие желаете някой, който може да се справи с вас – който налага ясни ограничения и се изправя срещу вас, когато не се придържате към установените принципи. Бъдете скептични към психотерапевт или психолог, който винаги се съгласява с вас и ви кара да се чувствате добре, който изглежда студен или дистанциран, който е прекалено критичен към вас или който изглежда има скрити мотиви да работи с вас.
   Избягвайте неподходящата „химия“ в терапията, която би могла да се увеличи вашия страх. Например ако изпитвате страх от дефектност, вие бихте могли да се чувствате силно привлечени от критични, по-висши терапевти, въпреки, че това е унищожително за вас. Вие бихте се чувствали по-добре с психолог или психотерапевт, който показва, че ви харесва и уважава.
   В някои отношения вие имате нужда от психолог, който може да бъде родителят, който вие никога не сте имали. Това се нарича „ограничени повторни родителски грижи” в терапията. Ако не сте получили достатъчно родителски грижи, вашият психолог или спихотерапевт се грижи за вас. Ако сте били критикувани прекалено много, вашият терапевт ви подкрепя и ви се доказва. Ако сте имали родител, който е бил прекалено натрапчив, вашият психолог уважава вашите граници. Ако сте били малтретирани, терапевта се сдържа и ви защитава.
   Трябва да внимавате с психотерапевти или психолози, които ви стимулират да бъдете прекалено зависими от тях или които ви обещават подкрепа на определено ниво, която е непрофесионална и излиза извън границите на психотерапията.



С какво би ми помогнал психолога?
В трудни моменти, когато не можем сами да намерим решение, да се обърнем за помощ и подкрепа към психолог е проява на будно съзнание, реалистично отношение и грижа за себе си. Психологическото консултиране и психотерапия са условия за добро психично здраве, за ефективно управление на живота, за развитие на компетенциите ни за комуникация, за себепознание, за емоционална и социална интелигентност.
      Консултацията с психолога ще ви помогне:
      Да се преборите с депресията
      Да се справите със стреса – на работното място или извън него
      Да решите проблеми с колегите, с партньора, с децата
      Да се справите с възникнали конфликти.
      Да преодолеете състоянията на потиснатост страх, тревожност, гняв и вина.
      Да надвиете вредни за вас навици.
      Да преодолеете бариери в общуването и повишите самочувствието си.
      Да опознаете по добре себе си.
      Да разкриете и развиете личностния и професионалния си потенциал.
      Или просто да се почувствате по-спокойни, по-уверени и по-щастливи.



Кои са поводите за консултацията с психолог?
Ето една малка част от проблемите, които моите клиенти споделят и заявяват, че искат да се справят с тях:
      „ Не мога да оставам сама, задушавам се“.
      „Непрекъснато работя, не ми остава време за самия мене“.
      „Не мога да спра да се тревожа“.
      „Вече съм на 32, а не мога да създам дълготрайна връзка“.
      „Не мога да контролирам гнева си. Когато съм ядосан правя неща, за които после съжалявам“.
      „Искам да се науча да изразявам мнението си без да се страхувам, че после ще ми се подиграват“.
      „Когато съм тъжна, ядосана, самотна или изоставена, поглъщам огромни количества храна“ и след това отивам да повърна“.
      „Разорен съм. Залагам големи суми пари в казина и не мога да спра с това“.
      „Страхувам се да споделя сексуалната си ориентация, защото обществото и моите близки ще ме отхвърлят“.
      „Бракът ни не върви. Опитахме всичко, но сами не можем да се справим“.



Кога да потърся психолог?
Ние хората сме предразположени да избягваме болката и страданието и това бягство се явява барикада срещу промяната. Но в живота на човек идва момент, налагащ му да се изправи лице в лице срещу болезнените спомени и събития, които предизвикват емоции като тъга, гняв, безпокойство, вина, срам и притеснение.
   Когато тези емоции станат толкова силни, че се намесват във вашето съществуване, когато сте вкопчени за някой дълго време и не знаете как да се промените; когато промяната изглежда безнадеждна – това са моменти, в които трябва да потърсите помощ от професионалист.
   Когато сте сериозно депресирани: чувствате се безполезни, вашият сън и хранене са нарушени, чувствате се унили, не можете да се концентрирате, имате мисли за самоубийство, потърсете незабавно помощ от психолог или психотерапевт.
   Не отлагайте срещата си с професионалист, работещ в областта на психичното здраве, ако: имате сериозни симптоми на безпокойство, като пристъпи на паника, многобройни фобии, натрапчиви синдроми или безпокойство като цяло, може да сте ужасени от социални ситуации и да ги избягвате, да сте пристрастени към алкохола и наркотиците, да страдате от сериозни хранителни разстройства, подобни на булимия невроза или анорексия.



Мислите ли, че съм „луд“ щом търся помощ от психолог?
Много хора в България все още се срамуват и се страхуват да потърсят помощ от психолог, защото смятат, че при психолог ходят само психично болните. Искам да подчертая, че психологическата и психотерапевтична помощ е насочена към психично здрави хора. Съвсем естествено и нормално е да потърсим професионална помощ, когато душата страда, така както е нормално да потърсим помощ при физиологичен проблем. Отговорните и интелигентни хора знаят, че здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на разстройство или недъг.
   Друга много популярна заблуда е, че приятелят може да окаже същата помощ, каквато и психолога. Чудесно е, ако имате приятели, на които можете да разчитате, но те със сигурност не биха могли да ви предложат компетентна професионална помощ. Психологът с години е обучаван да разпознава човешките проблеми, да ги дефинира на разбираем за вас език и да ви предложи решение и алтернативи.
   С психолозите трябва да се внимава, защото не се знае после кой ще научи. Едно от най – ключовите задължения на абсолютно всеки психолог е пълната конфиденциалност и  дискретност! И можете да бъдете напълно сигурни, че всичко, споделено с психолога, ще си остане само между вас двамата. Това е негов професионален дълг,  чието неизпълнение напълно основателно би довело до заклеймяване от професионалната общност.