Консултация за юноши (12 до 19 г.) (60 мин.) – 50лв.
Поводите юношите и техните родители да посещават кабинета на психолога са свързани със затруднения и проблеми, като загуба на обичан обект, ревност, дефицити във взаимоотношенията, чувство за вина, сексуална идентичност, хранителни нарушения и други. Понякога те сами са намерили информация в интернет, друг път са насочени от родители, близки, приятели, педагози, социални работници, а понякога са задължени да направят консултация чрез санкцията на закона.
Често родителите мислят, че в тази възраст тяхното подрастващо дете „не разбира“ и няма причина да страда. Дори понякога се изказва мнение, че юношата няма за какво да е нещастен, защото възрастните правят всичко за да „забрави“ и да се чувства добре.
Децата страдат много по-често, отколкото предполагаме, но възрастните (близките им) не винаги разпознават това страдание. Те имат проблем да бъде чуто тяхното желание, да бъде зачетен изборът им. Когато нямат друг достъпен „език“ за това, което е в основата на техният емоционален дискомфорт, юношите го „казват“ чрез актове, които говорят вместо тях – като се започне от проблеми с храненето и чести боледувания, през агресивни прояви и провали в училище, до употреба на дрога и опити за самоубийство.
Възрастта на юношеството, която обхваща периода от дванайсет до деветнайсет години е кризисна. В тази възраст се задава въпросът: кой съм аз, какъв съм и какъв искам да съм. Възможно е да се изгради негативна идентичност: „Аз съм глупав, аз съм грозен, аз съм лош…“ Дискомфортът, който юношите изпитват в тази възраст може да бъде изживян тихо и тайно и да няма признаци, но може да доведе до крещящи прояви, които всъщност най-често са зов за помощ. Неподчинението, насилието, предизвикателното поведение в тази възраст винаги са зов за любов и подкрепа от страна на възрастните. Те са признак на дълбоко страдание, на което трябва да се помогне, а не да се наказва.
В тази възраст за тийнейджъра са най-важни приятелите, от които се очаква приемане. Естественият стремеж в тази възраст е да бъдеш забелязан, утвърден. Ако не може да се случи в полето на доброто, то се търси в полето на злото. Много родители не могат да схванат естествената амбивалентност на възрастта – нуждата детето им да бъде протектирано и същевременно да се диференцира и утвърждава автономността му. Най-често се наблюдава следното: тийнейджърът се държи провокативно и родителят, който в повечето случаи е незрял, реагира също враждебно и…се започва войната. Зрелият родител успокоява, проявява доверие, изслушва и оставя отговорността на тийнейджъра, а не я поема той.
Какво трябва да ви притеснява, когато детето ви е в пубертета и кога може би е време да се обърнете към специалист:
• Липсата на конфликт с възрастните и авторитетите или крайна конфликтност;
• Прекалено затворено или страхливо поведение;
• Много лош успех в училище или пък единствен интерес е училището;
• Прекалена склонност към фантазиране;
• Липса на приятели връстници;
• Прекалени диети или тъпчене с храна;
• Алкохол, наркотици, транквиланти;
• Постоянни лъжи, кражби, бягство от вкъщи;
• Чести инциденти със склонност към самонараняване;
• Живеене във виртуалното пространство;
• Насилническо поведение в училище или навън.
В тази възраст тийнейджърът сам може да потърси психотерапевтична помощ, като все по-често се случва юноши сами да се обърнат към мен за психологична консултация. Консултирането с терапевта може да бъде подсказано и от родителите, когато те от своя страна също се затрудняват в намирането на правилен подход. По преценка мога да работя и с цялото семейство.
Когато се отнася до консултиране на юноши, те посещават сами кабинета ми, но в процеса на работа почти винаги каня родителите им, които задължително са предварително уведомени за нашите сесии. Не допускам провеждането на срещи с родителите без знанието на юношата. Провеждането на такива срещи „минира“ развитието на консултативната практика.
При индивидуалната юношеска консултация използвам когнитивни методи за формиране на широк спектър от интереси, формиране на способности, укрепване на самочувствието, развитие на способността за правилно самооценяване, методи за решаване на междуличностни конфликти и осъзнаване на слабости и проблеми.
Консултативната работа е свързана с конфиденциалност и приключва, когато се изпълни поставената цел.
