Емоциите - за какво са ни те

Емоциите са мощни социални сигнали. „Емоция“ и „мотивация“ имат един и същ латински корен, който означава „движа се“. Емоциите ни пращат бързи, силни физически послания, позволяващи ни да отговорим на заобикалящата ни действителност. Те също така ни упълномощават да комуникираме, съзнателно или несъзнателно.
Емоциите възникват точно когато адаптацията е възпрепятствана по някаква причина. Те не идват изневиделица, а се влияят от мислите и възприятията на човека. Те възникват от начина по който се възприемат или интерпретират външните събития и/или от начина, по който човек реагира на собствените си вътрешни мисловни процеси, образите или спомените. Чувствата се влияят и от стреса. Когато човек е под стрес, тялото му е в състояние на физиологична възбуда. Какъв вид емоция ще изпита зависи от възгледа му за външните събития и от онова, което си казва за тях.
Повечето хора смятат, че е много лесно да определят емоцията си, но когато ги попитат как се чувстват най-честия отговор е „добре“. Всъщност чувството винаги се назовава с една дума. Основните емоции, които изпитват хората са гняв, тъга, страх, вина, мъка, тревога, любов, радост, щастие.
Чувствата са онова, което дава енергия. Ако човек е свързан с емоциите си и се научи да ги изразява, ще се чувства по-енергичен. Блокираните или сдържани емоции често водят до тревожност, умора, депресия.
Обичайно хората изпитват едновременно няколко чувства. Например гняв и страх, когато нещо заплашва човека. Може също да се изпитват едновременно гняв, чувство за вина и любов, когато се скараш с партньора си, с родител или с близък приятел.
Чувствата често са заразни. Ако ваш близък човек плаче, може да изпитате тъга и също да заплачете. Или пък някой да ви зарази с вълнението и ентусиазма си. Склонните към тревожност и фобии хора са особено податливи да възприемат чувствата на заобикалящите ги. Колкото по-свързан е човек с чувствата си и колкото по-спокойно се отнася към тях, толкова по-малко склонен ще е да „прихваща“ емоциите на другите.
Емоциите не са правилни и неправилни. Като реакция те просто съществуват. Страхът, радостта, вината или гневът не са оправдани или неоправдани – човек просто ги изпитва и обикновено ще се почувства по-добре ако ги изрази. Но възприятията или мислите, които са довели до тези чувства могат да бъдат правилни или неправилни, оправдани или неоправдани. 
Хората често потискат чувствата си. Понякога те активно ги контролират или „сдържат“. Продължителното отбягване и потискане на емоциите може да доведе до трудности с изразяването им и дори с тяхното идентифициране. Когато процесът на потискане започне в детството, обикновено човек израства откъснат от чувствата си и живее с някаква притъпеност на сетивата или „празнота“.
За какво е толкова важно човек да умее да разпознава и изразява емоциите си? Сдържаните чувства обикновено са причина за проява на неопределена тревожност, депресия, психосоматични симптоми (главоболие, язва, високо кръвно и астма), мускулно напрежение. Тези състояния са характерни най-често за хората, които цял живот се стараят да изглеждат „силни“ в очите на другите.
Това са хора, потискащи тъгата, раздразнението, болката, безсилието. Ето защо е добре човек да изразява емоциите си. Това може да се случи като ги сподели с някой, опиши ги или физически се освободи от тях (например, когато удари с пластмасова бухалка по леглото или си поплаче на възглавницата). Чувствата могат да бъдат сравнени с енергийни заряди, които когато останат неизразени, се складират в тялото под формата на напрежение, тревожност или депресия.
Физическото и психическото здраве, а също чувството за щастие зависят от готовността на човека да забележи и изрази емоциите си още при появата им или скоро след това.