Как да се справим с паническите атаки

1)    Сърцето да запрепуска;

2)    Дишането да стане плитко и бързо;

3)    Обилно потене

4)    Треперене и др.

Други реакции, които предизвиквани от симпатиковата нервна система са спиране на храносмилането, освобождаването на червени кръвни телца от далака, освобождаването на складираната от черния дроб захар, ускоряване на метаболизма.

Всички тези реакции се проявяват в по-малка степен, когато човек е емоционален или развълнуван. Проблемът при паниката е, че те са толкова засилени, че човек се чувства смазан, ужасен, иска му се да избяга.

Как да се справим с паническите атаки.

При паническите атаки се препоръчва комбинация от лекарствата и психотерапия. Лекарствата обаче са само временна помощ. Добре е да се знае, че ВСИЧКИ ТЕЛЕСНИ СИМПТОМИ НА ПАНИЧЕСКИТЕ АТАКИ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЗАПЛАХА ЗА ЗДАРВЕТО НА ТЯЛОТО И УМА!

Сърцето може да бие с 200 удара в минута с часове и ще издържи, а при атаките то се ускорява едва за няколко минути. Виенето на свят се причинява от хипервентилация и намаляването на въглероден двуокис и няма нищо общо с полудяване и задушаване.

За да се справите с паническите атаки е нужно да работите директно с тревожността – открито и без фалшивата маска на „аз контролирам себе си и ситуацията“. Вместо да се потискате и борите с паниката, по-добрият вариант е открито да приемете възникващия страх и паника и да работите с тях с помощта на разума си /промяна на отношението от борба/бягане в приемане на един рационален поглед върху себе си и ставащото/ при някои хора дори само знанието за безвредността на паническите атаки и промяната на отношението в приемането им премахва самите атаки. ПОМНЕТЕ, ЧЕ БОРБАТА С ТЯХ САМО ГИ УСИЛВА!

Конкретни методи за справяне с атаките:

1.   Дишане – прави се дълбоко диафрагмено дишане. Това е дишане предимно „с корема“ – когато се прави коремът се повдига. Прави се бавно и дълбоко. Ритъмът може да бъде 1.2.1. – единичката е вдишването, двойката е издишването, а последната единичка е задържането на дъха, долу, без въздух. При дълбокото диафрагмено дишане е добре съзнателно да се релаксира тялото. Докато правите дишането и релаксацията си повтаряйте някое от следните утвърждения: „да става каквото ще“, приемам ставащото“. Това твърдение ви позволява вместо да се борите със страха и симптомите, „да плувате“ с тях, което ги кара многократно бързо да се успокоят.

2.   Алтернативна техника може да бъде ЯДОСВАНЕТО – ако атаката се случи когато сте сами (например в колата или у вас), се ядосайте. Започнете да викате и насочете агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката. Разбира се тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и съзнателно събуденият гняв се насочва само към подходящи предмети, но не и срещу човек.

Четири стъпки за справяне с паническите атаки.

1.     Изправете се пред симптомите – не бягайте от тях!

Конструктивната нагласа е: „Добре, ето пак се случва. Мога да позволя на тялото си да изпита реакциите и да се справи с това“.
        2.     Приемете онова, което тялото ви прави – не се борете с него!
Отпуснете се и позволете на тялото си да преживее реакциите, като сърцебиене, стягане в гърдите, световъртеж, гадене и т.н. ключът е да наблюдавате състоянието на физиологична възбуда в тялото си – независимо колко необичайно или дискомфортно се чувствате – без да реагирате със засилване на страха и тревожността.
     3.Първичният страх се състои от физиологичните реакции в основата на паниката; вторичният страх възниква, когато започнете да се боите от тези реакции чрез изплашени мисли като: „НЕ МОГА ДА СЕ СПРАВЯ С ТОВА“. „ТРЯБВА ДА СЕ ИЗМЪКНА ВЕДНАГА ОТТУК“, АМИ АКО ПРИПАДНА И ДРУГИТЕ ВИДЯТ ТОВА“.  Важно е да не се плашите от телесните си реакции и да си казвате окуражаващи неща като: „И ТОВА ЩЕ МИНЕ“, СПРАВЯЛ СЪМ СЕ ТОВА И ПРЕДИ, МОГА ДА СЕ СПРАВЯ И СЕГА“.

3.     Изчакайте.

Паниката се дължи на внезапен прилив на адреналин. Ако оставите предизвиканите от този адреналин телесни реакции да следват своя ход, голяма част от адреналина ще бъде метаболизиран от 3 до 5 минути. В почечето случаи паниката достига своя пик и започва да намалява само за няколко минути. Вероятно ще отшуми бързо, ако не я влошавате и не се борите с нея или реагирате със засилен страх (предизвиквайки вторичен страх), казвайки си плашещи неща.