Как се провалят шефовете

Директорите са символи на лидерството и техните истории на провали – много от които с днешна дата – са крайно поучителни. Те предлагат обектив, през който се вижда как недостатъците могат да засегнат кариерата на всеки – но на най-високото ръководно ниво последствията са най-чувствителни. С други думи ако дадена спънка може да провали главен изпълнителен директор, тя ще уязви всеки друг служител. Колкото по-високо в йерархията стои даден ръководител, толкова по-малък е шансът да получава честна обратна информация. Подчинените нямат желание да намекват, че надменността задушава, или че незначителните проблеми се обръщат в мелодрама. Изолацията от честна обратна връзка обикновено пречи на висшите началници да са наясно с причините, които пакостят на тях и техните организации.
Установено е, че главните изпълнителни директори, както и всички други ръководители, са уязвими към единадесет недостатъка – персонални особености, които афектират лидерския стил и действия. Например един директор може да притежава блестящ аналитичен рефлекс, който помага на компанията да избягва грешки. В същото време склонността към анализиране може да се изкриви, когато шефът е под стрес. Той става толкова аналитичен, че се сковава, когато трябва да предприеме действие. Нужно е да е решителен, но той остава аналитичен. Страстта към анализиране потиска здравия разум.
Най-често проявяваните недостатъци от един шеф са:
1.Надменност. Той е прав, всички други са криви.
2.Преиграване. Винаги е център на внимание.
3.Непостоянство. Настроението му се сменя внезапно и непредсказуемо.
4.Прекалена предпазливост. Неговото следващо решение може би е първото.
5.Мнителност. Фокусира се върху негативното.
6.Надутост. Страни и се изолира.
7.Фриволност. Знае, че правилата са само препоръки.
8.Ексцентризъм. Забавно е да си различен, просто от любов към спорта.
9.Пасивна съпротива. Мълчанието му се приема за съгласие.
10.Педантичен перфекционизъм. Вижда мухата, но не обръща внимание на слона.