Нарцисизмът: да се огледаш в криво огледало

През последната година в кабинета ми все по-често идват хора, които определят своите партньори, колеги или приятели като нарцистични личности. Използват думи като „нарцисизъм“, „нарцисист“, „нарцистичен“ и др. Смисълът, който се придава е с негативна и осъдителна оценка, която понякога звучи крайно и некомпетентно. Всеки от нас от време на време се държи  леко самовлюбено. Може да се окаже, че тези качества на характера, които всеки понякога демонстрира, всъщност омаловажават симптомите на хората, които наистина имат това разстройство. 

Известно е, че терминът „нарцисизъм“ се свързва с един древногръцки мит, в който се разказва за красив младеж на име Нарцис, който е бил влюбен в собственото си отражение във водата и заради това е бил е наказан да вехне докато се превърне в шафраново цвете.
Samuel Vaknin подчертава факта, че независимо от това, че за тези индивиди се твърди, че са влюбени в себе си, по-правилно е да се каже, че те са влюбени в своето отражение. Той прави разлика между „реален“ Аз и „отражаем“ Аз. Да обичаш своето реално Аз се приема за адаптивност и норма, докато да обичаш своето „отразено“ Аз – за недостатък.
Всеки от нас носи нарцистични части, които искат да бъдат задоволени. Искаме да бъдем приети и признати като уникални, значими, специални. Затова нека бъдем по-внимателни и да не прибързваме да етикетираме хората с термина „нарцис“ преди да сме се запознали със същността и основните характеристики на нарцистично личностното разстройство. Неговата основна черта е свръх-надутото чувство за значимост и достойнство, „Аз съм особен“ водещо до стремеж към величие чувството за специални привилегии и освобождаване от отговорности, който касаят другите. Представата на тези хора за себе си е, че са особено уникални, другите им се възхищават и лесно могат да бъдат съблазнени. Основните убеждения звучат така: „Аз съм по-добър, трябва да ми се възхищават“. Основните стратегии, които използват са съблазняване. Трудно им е да приемат и съпреживеят.
Важно е да знаем, че нарцистично личностово разстройство не е личен избор, а неправилно функциониране на личността. Тези хора също страдат и се нуждаят от професионална помощ макар, че не винаги го осъзнават. За да се постави диагноза нарцистично личностово разстройство трябва да са налице най-малко 5 от следните характеристики:

1.Грандиозно чувство за собствена значимост (т.е. преувеличени постижения или талант); те очакват да бъдат разпознати като изключителни без наличието на съответните постижения.

2.Заети са с фантазиране  за неограничен успех, сила, блясък, красота или идеална любов.

3.Вяра, че тя или той е „специален“ и „уникален“ и може да бъде разбран само, или свързан само с други специални хора или хора притежаващи висок статус.

4.Липса на емпатия – възможност да разпознават или проявяват чувства или потребност и нужда от другите.

5.Чувства за завист към обкръжаващите или убеденост в това, че те им завиждат, илюзия за завист.

6.Проява на арогантност, високомерно отношение или поведение.

Нарцисизмът използван като клиничен термин винаги носи със себе си конотация и морбидност (патологичен, болестен).
В нашето съвремие се наблюдава съществено припокриване между нарцисизма и някои характеристики, които се смятат за желателни. Например привлекателността се цени високо, а самочувствието е социално предимство. Смята се, че щастието е свързано със самоуважението. Качества като самостоятелност и себедостатъчност са високо ценени; себеизразяването се насърчава. Поп-психолозите[2] многократно ни уверяват, че трябва да обичаме себе си и, че определено количество егоцентричност се смята за полезно. Но тази егоцентричност в определен момент може да стане саморазрушителна. Самоувереността може да се превърне в арогантност; вярата в себе си може да се изкриви в самомнение, а чувството за собствена стойност може да се превърне в суета. Ако човек упорито преследва самоактуализацията, той може да стигне до себеобсебване.
Ако сме развили умение за себерефлексия и се вгледаме в себе си може да установим, че ние също притежаваме някои от чертите на нарцисизма. За пример ще ви дам селфито. Няма нищо по-емблематично за съвременния нарцисизъм от селфито. То разширява възможността за разширяване на егото, на лайфстала и потреблението. Ютюб издига лозунг: „Излъчвай себе си.“ Тази тенденция мотивира списание „Тайм“ да обяви, че Човек на годината си „Ти“. На корицата му е илюстрирано огледало.
Това, което  някога е заемало централно място на снимката – паметник или природна забележителност – днес е само с вторично значение.  Историята, наследството и гениалните произведения се превръщат в декори. Разбира се, че има и добри причини хората да публикуват селфита, но голяма част от постването днес е регресивно и инфантилно: „Вижте ме, вижте ме!“ Публиката не само гледа, но и съди. Човекът, който свързва собствената си стойност с харесвания и одобрения от непознати, вероятно ще страда от последиците.
Огледалата ни дават мъдър съвет. Те ни запознават много внимателно с реалността, която във времето става все по-сурова и все по-близка до идеята за собствената ни смъртност. За нарцистичният човек остаряването е нетърпимо. За него собствената му смърт е апокалипсисът, защото нищо друго няма значение.
На нарцисизмът не му е достатъчна само смесицата от суета, егоизъм и себеобсебеност. Той има способността да се превръща в чудовище. Убедеността на нарцистичния, че нещата му се полагат, може да стане гротескна. Нарцистичният започва да ламти повече или по-малко за всичко, започва да завижда и да мрази. Пречките трябва да се отстранят, а конкурентите трябва да бъдат унищожени. Само той има право да съществува.
Много хора с нарцистични черти живеят в представата за собствен филм, в който всекидневните им дейности са превърнати във възвеличаваща фантазия и нищо в реалния свят не може да достигне до тях. Без пряк опит не може да има личностов растеж и развитие. Нарцистичните непрекъснато вмъкват голямото си его между красотата и преживяванията на красотата, истината и преживяването на истината.
Преди да определим някого като нарцисист или да го обвиним в нарцисизъм, трябва да си зададем въпроса: Изпитваме ли вълнение, докато стоим с гръб към горящото небе, когато слънцето залязва, а  ние държим стик за селфита? Смятаме ли се за специални, че едни неща ни се полагат, а от други сме освободени, като най-същественото освобождаване е от смъртта. Другите хора ще умрат, но не и аз. Нарцистичният се смята за „безсмъртен“ и се опитва да отложи работата наречена живеене.