Защо жените страдат по-често от депресия

 
По последни данни една двадесета част от населението страда от депресия. Около един милион или една трета от българите преживяват мъчително различни форми на депресия. Факт е, че жените страдат от депресия два пъти по-често от мъжете. Това не може да се обясни само с гените – тук играят роля и много други фактори. Може да звучи странно, но причини се търсят и в това, как е възпитавана жената, какво място заема тя в обществото и в особеностите на женския организъм.
Още в детска възраст момчетата биват по-често наказвани или критикувани за проявата на страдание. Когато пораснат такива момчета се оказват по-нечувствителни към чуждата мъка. По-предвидливите родители, научават момчетата да се справят с причините за страданието си. В тези случаи се получава „силен мъжки тип“, мъж, който е готов веднага да се притече на помощ.
По отношение на момичетата повечето родители използват една и съща тактика – колкото и странно да звучи, те поощряват страданието им. Взимат на ръце разплаканото малко момиченце, започват да го успокояват и развеселяват. Такова родителско отношение може да изглежда логично, но в резултат на такова възпитание в момичето се формира навик да реагира на житейските трудности със сълзи. То подсъзнателно очаква в отговор  на страданието си да получи подкрепа и помощ от страна на околните, но с напредването на възрастта желаещите да отговорят на такива очаквания, не са много. Така се засилват страданието и чувството за безпомощност. Това е причината вероятността от депресивни реакции при жените да е по-голяма, отколкото при мъжете.
Всеки, който страда от депресия, усеща чувството за безнадеждност и безизходност. Жените по природа са по-консервативни, отколкото мъжете – такава е тяхната биологична функция. На жената е било отказано правото на експеримента, защото това не е безопасно за нейното потомство, за което тя носи пълна отговорност.  Нашето общество се е съобразило с това изискване на природата и дори е засилило тази черта у жената. Явно или не, но цялата човешка култура говори за това, че жената е неблагонадеждна или по-малко благонадеждна от мъжа. Жената е заложница на обстоятелствата. Върху нея лежат грижите за дома и за децата: често има непрестижна и ниско платена работа. На жената гледат с предубеждение: не и прощават постъпки, които с лекота прощават на мъжете. Тя не е свикнала да взима решения – не са я учили на това. На жената все още и се иска да може да разчита на мъжете, а те са променливи и рядко дават усещане за опора. Поради всички тези причини усещането за безнадеждност често е житейското кредо на жената. Много жени дори пред себе си не признават своята безнадеждност. Това, че я отричат, не означава, че не са изпълнени  с нея.
Най-тънкият и раним орган в човешкото тяло е ендокринната система. Тя представлява сложна система от взаимодействие между различните хормони. Нейната функция на регулатор е да управлява работата на другите органи и системи, с които е свързана по най-пряк начин. Добре известен е хормонът адреналин, който влияе на емоционалното състояние. През 1941 година Уйлям Кенън за първи път съобщил, че при силни емоции адреналинът увеличава захарта в кръвта. На следващия ден на страниците на вестниците имало заглавия; „Разгневените мъже стават по-сладки!“ Сладки или не, но адреналинът може да предизвика и гняв и тревога. Такова въздействие на женските хормони влияе и на емоционалното състояние на жената – това е причината за промяната на нейните настроения по време на менструация. Именно хормоните влияят на нейното настроение по време на бременността и климактериума. Ако жената страда от някакво ендокринно заболяване, нейното психично състояние е най-уязвимо. Депресивните състояния вървят ръка за ръка с различни, макар и не много значими ендокринни нарушения, които всяка жена изпитва в различни периоди от живота си. В практиката ми често се срещат след родови депресии, депресии в периода на климактериума и при гинекологични заболявания. Психичните особености при жената и нейната роля в обществото са фактори, които я правят уязвима за депресията.